Този кархародонтозавър може да се плъзга бавно по релсите, а ужасяващите му движения, придружени от ревящ звук, карат хората да потръпват.
Нека човек ярко усети величествената власт на праисторическите динозаври и мощната аура, когато бавно се приближава към хората. Тези прояви на щателен процес на управление, действие и технология за съчетаване на сцени са резултат от 29 години съвестни изследвания и утайки до финалното представяне на Hualong Technology Co., Ltd.
Име на продукта | Роботизиран реалистичен кархародонтозавър се плъзга по релсата |
Тегло | 8M около 600 кг, зависи от размера |
Движение
1. Очите мигат. 2. Устата се отваря и затваря със синхронизиран ревящ звук.
3. Движение на главата
4. Движение на предните крака
5. Тяло нагоре и надолу
6. Вълна на опашката
7. Плъзнете се по релсата
Конвенционални двигатели и контролни части
1. Очи2. Уста
3. Глава
4. Нокът
5. Тяло
6. Корем
7. Опашка
8. Железопътен транспорт
Кархародонтозавърът, чието име се превежда като „гущер с акулообразни зъби“, е свидетелство за разнообразния и внушителен набор от динозаври, които някога са бродили по Земята. Този гигантски хищник е живял през средата на периода Креда, преди около 100 до 93 милиона години, предимно в днешна Северна Африка.
По отношение на размерите си, кархародонтозавърът е бил внушителен. Той е достигал дължина до 13 метра (около 43 фута) и е тежал до 15 тона. Само черепът му е бил дълъг над 1,6 метра (5 фута), снабден с остри, назъбени зъби, които са могли лесно да режат плътта. Тези физически характеристики го правят един от най-големите известни месоядни динозаври, съперник на който са само тиранозавър рекс и гиганотозавър.
Палеонтолозите са открили повечето фосили на кархародонтозавър в пустинята Сахара, по-специално в региони, които някога са били буйни речни долини. Тези открития показват, че вероятно е живял близо до водоизточници, където е можел да ловува големи, тревопасни динозаври. Ловните му способности са били подобрени от мощните му крака и страхотните му челюсти, които са били пригодени за хващане и разкъсване, а не за смачкване.
Научният интерес към кархародонтозавъра се е увеличил благодарение на няколко добре запазени фосила, които дават представа за неговата анатомия и екология. Проучванията на мозъчната му кутия показват, че подобно на много тероподи, той е имал изострени сетива, които са били от решаващо значение за лов. Структурата на вътрешното му ухо сочи способност за бързи движения, което подкрепя теориите, че е бил пъргав хищник въпреки размера си.
Откриването на кархародонтозавъра не само разшири разбирането ни за хищните динозаври, доминирали в праисторическите екосистеми, но и подчерта екологичното разнообразие на Африка от периода Креда. Той остава завладяваща тема както за научни изследвания, така и за обществен интерес, въплъщавайки чистата сила и величие на древния живот на нашата планета.